85-годишният Мечо Пух!
Преди три дни, известният анимационен и най-вече литературен (поне за мен) герой, Мечо Пух, навърши цели 85 години! Да е жив и здрав и все така сладък, като мед!
Точно на 14 октомври 1926 г., излиза и първата книга за Пух на Алън Александър Милн, с приключенията на жълтото мече и неговите верни другари.
На шега в различните части на света го наричат по различен начин. Китайци го наричат Ме Чо Пух, а в Германия – Хер Мечо фон Пухен, в Индия – Мечира Пуханди, във Франция – Мечоас дьо Пухле!
Самият автор, имал много свободно време, а синът му Кристофър Робин пък имал много плюшени играчки. Това съчетание, заедно с настойчивата намеса на негова добра приятелка Милн Роуз Файлман, го накарали да започне да пише за деца, макар, че не това било неговото първоначално поприще. Въпреки това му се е получило “доооста” добре! 😉
Но може би, тук е мястото да дадем малко повече информация за бащата на пухкавото Мече, любимец на поколения деца.
Алън Александър Милн, или познат още, като А.А.Милн е по произход шотландец но прекарва целият си съзнателен живот в Лондон, Англия.
След, като завършва Кеймбриджкия университет, където между другото получава стипендия по математика (?!), Милн става помощник-редактор в хумористичното британско списание “Пънч”.
Синът му Кристофър Робин Милн е роден през далечната 1920 година. Баща му участва в Първата световна война с Британската армия, като след нея, пише осъдителна статия със заглавието “Мир с чест”.
Милн е и сред видните критици на П.Г. Удхаус. Макр, че обект на хумора му винаги са били нацистите, той го критикува за този един вид акт на измяна на родината си, и че това било своеобразно съюзяване с окупаторите. В отговор, Удхаус пише по-късно в свои творби, пародии на поеми за Кристофър Робин.
Милн умира на 31 януари 1956г. в Съсекс, Англия. Известен е с двата си приказни романа “Мечо Пух” и “Къщичката в къта на Пух”.
А Мечо Пух винаги е бил известен със забавните си цитати, а именно:
“Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.”
“С каквито се събереш… с такива се събираш.”
“При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.”
“Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.”
“Седя и си мисля, а понякога само седя.”
“Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!”
“- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо. – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.”
“Прасчо:
– Знаеш ли, Пух. Мислех си…
– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.”
“Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден.”
“Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.”
“Обекуска” – хапването между обед и закуска.”
И още мноооого други!