Днес се навършват 94 години от смъртта на великия френски скулптор Огюст Роден

Ноември е месец, белязан oт две дати, които очертават житейския път на един велик човек, положил основите на ерата на импресионизма както във френската, така и в световната история на изкуството.
Франсоа Огюст Рене Роден се ражда на 12 ноември 1840 г. в Париж и почива на днешния 17 ноември 1917 г. Животът му е поредица от несгоди и сполуки, но по-важното е, че славата успява да го споходи приживе. През 1854 г. младият бъдещ творец постъпва в рисувална школа, а впоследствие става частен ученик. През 1864 г.завършва творбата си “Човек със счупен нос” и с нея кандидатства за Парижкия салон на изкуствата , но там не одобряват идеите му. Опитва се да влезе и в Школата по изящни изкуства, но усилията муотново не се увещават с успех . Поради липсата на средства за препитание Роден е принуден да започне работа в работилницата на Алберт Кари-Бельоз, където се занимава с правене на архитектурна украса. След изтощителната френско-пруска война страната изпада в икономическа криза и безработицата бележи масивен ръст. Роден остава без работа през 1877 г. и решава да опита късмета си в Брюксел. Там започва да се занимава с монументално-декоративна скулптура като в същото време се отдава на самоучение. Изучава средновековно изкуство, проявява силен интерес към личността и творчеството на Рубенс. Няколко пъти посещава Италия, където остава поразен от прозведенията на Микеланжело. По-късно, вдъхновен от италианския художник Роден създава статуята „Бронзовият век“.

В периода 1877 – 1878 г. френското правителство иска да закупи статуите “Йоан Кръстител” и “Крачещият мъж” . Малко след това Роден е поканен да направи скулптурен портал на сградата на правителството. Произведението носи името “Портите на ада” и влиза в културната история като най-мащабната творба на скулптора. С нея той достига връх в творческото си развитие. Изграждането на този масив се превръща в негова заветна цел. Роден черпи вдъхновение от Данте Алигиери и неговата “Божествена комедия”, също от Бодлер и Лоренцо Гиберти. Едни от най-големите му скултори са “Гражданите на Кале” (1884), постамент на Балзак (1884) и паметник на Виктор Юго (1886).
През първите години на 20 век дарбата на Роден добива популярност. Той печели симпатиите на много хора, които стават негови последователи. Отваря ателие, в което започва да подготвя млади таланти. Учениците му правят копия на неговите творби. През 1900 г. френското правителство му предоставя павилион на Световното изложение, базирано в Париж, което символизира уважение и почит към дейността на скулптора.
Освен неповторимия талант Роден е бил известен и със сложния си личен живот, който и до днес е актуална тема за дискусии. Любовната история между 40-годишния Огюст Роден и неговата млада 19-годишна помощничка Камий Кодел краси историята на изкуството. Камий влиза в живота на скулптора в момент, когато той е на върха на славата си. Някогашните житейски несгоди и бедност са отдавна минали за него. Роден вижда голям творчески потенциал в Камий , но никога не си позволява да я похвали, макар че пред колеги споделя, че няма на какво ново да я научи и един ден тя ще надмине неговия успех . Страстта между Роден и Камий ражда неговата безсмъртна скулптора “Целувката”.
Въпреки своята дарба Камий остава в сянката на Роден и хората я възприемат като негова ученичка и любовница.През 1893г обаче тя създава своето най-велико произведение “Валсът”. Камий обича безкрайно Роден, но той я отхвърля и се жени за Роз Бьоре. Избира Роз не от любов, а  в знак на признателност за помощта, която  тя му оказва по време на тежките години, прекарани в бедност и в името на 20-годишната им връзка. С това изходът от любовта между него и Камий започва да отива към драматичен край.
Камий трудно понася раздялата, но няколко години по-късно тя проковава погледа на обществото към своето велико произведение “Зрялост” . Скулптурата изобразява мъж, разкъсван между две жени – млада и възрастна, които символизират нея, Роден и неговата официална жена Роз. Талантът прозира във всеки детайл на сложната творба. Пез 1905 г обаче Камий развива душевно заболяване. Видът й става плашещ. Роден тайно и се опитва да праща пари, но тя отказва всякаква помощ от него. Поради ограничеността в разбиранията и порядките на тогавашното френско общество семейството на Камий Клодел се отрича от нея. Нейният брат, известният писател Пол Клодел, застава срещу нея, а майка й насила я вкарва в лудница. Дали под влияние на болестта или в моментни пробясъци на разум Камий твърди, че Роден се е подписвал под много нейни произведения. Тази теория намира поддръжници и днес. Камий почива в клиниката месец след като постъпва там . Годината е 1943 г.

Огюст Роден умира на 17 ноември 1917г. на 77-годишна възраст от премръзване , тъй като френското правителство отказва да му отпусне помощи. С това завършва историята на един велик творец, който се оказва като всеки човек силно подвлатен на своите лични страсти . Твърди се, че Роден е обичал Камий с цялото си сърце. Но тяхата страст се оказва убийствена. Любовната история между двамата е пресъздадена във филма “Камий Клодел” от 1988 г., в който участват Жерар Депардио и Изабел Аджани.