Джузепе Арчимболдо (1527 – 1593) – сюрреалистът на Високия Ренесанс

Италианският художник маниерист Арчимболдо безспорно е типичен представител на Ренесанса – мултифункционална и свръхнадарена личност, която се е занимавала с множество дейности. Но геният на Джузепе Арчимболдо не се ограничава само в рамките на своето съвремие, ами ги надскача и създава свой стил, който по-късно ще му донесе прозвището „Дядото на сюрреализма“. Неговите портрети, изобразяващи лица конструирани от плодове, зеленчуци, цветя, животни и други необичайни предмети, като чайници и книги, са абсолютни сюрреалистични шедьоври, независимо, че Арчимболдо ги е създал четири века по-рано.

Джузепе е роден през 1527 г. в Милано, Италия, в патрицианско семейство. Неговият дядо е бил архиепископ, а баща му художник. Започва кариерата си в стъкларските работилници към Миланската катедрала и създава стъклописи, изобразяващи живота на различни светци. През 1562 г. отива да работи като портретист и копист в хабсбургския императорски двор на Фердинанд I, където се задържи и през време на управлението на имп. Максимилиан II и наследника му Рудолф II, за когото Арчимболдо се превръща в любимец. Именно там художникът създава гротескните портрети и картини, с които е известен до днес, а за заслугите си през 1592 г. получава почетната титла на Граф-палатин.

Арчимболдо съвсем не се занимавал само с рисуването на дворцови портрети, ами можем да кажем, че той бил и един от първите организатори на гала-събития, истински Ренесансов „дядо“ на Евгени Минчев. Италианецът без грешка се заемал с подготовката на сватбени церемонии, игри, тържествени шествия, тържества за коронация, дори създавал театрални декори и архитектурен дизайн. И не само. Специално за светските събития събития неговата ненадмината инженерна мисъл измислила огромен хидромеханично задвижван музикален инструмент, наподобяващ органа.

Сред ангажименти му се нареждало и създаването на многобройни копия на портрети на членове от императорското семейство. Тъй като по онова време още не са били изобретени копирните машини, Арчимболдо създавал на ръка репликите и по време на безкрайните часове, прекарани в студиото му, творецът създава своя живописен стил, който завинаги ще го отличи от неговите съвременници.

Картините му са изпълнени със странни художествени приумици, както и с алегорични отпратки. В известната му поредица от портрети на годишните сезони, образът на пролетта е представен посредством цветя, лятото посредством плодове, есента с есенни плодове, а зимата – с клони и листа. Художникът създава и няколко картини, в които е ползвана илюзия, създаваща обърнати ефекти. Т.е. картината гледана и отгоре-надолу също пресъздава някакъв образ. Такъв е натюрмортът му „Зеленчуци в купа“, носещ още името „Зарзаватчията“, който ако обърнем на 180° ще разберем защо има две имена.

През 1587 г Джузепе получава разрешение за завръщане в родния Милано, където през 1593 г. умира, но изкуството му продължава да живее и през XX век дава импулс за създаването на сюрреалистичното движение.