„The Thing“ („Нещото“)

Всеки филмов запалянко става изключително ревнив и мнителен, когато разбере, че се готви римейк или продължение на някоя стара класика. Ставали сме свидетели на безкрайна поредица от продължения, които всячески се опитват да постигнат успеха на оригинала, но вместо да постигнат целта си те само вбесяват публиката. Е, този път феновете на хоръра могат да си отдъхнат.

Юнивърсъл Пикчърс пуснаха този октомври „The Thing“ (2011) – филм на ужасите, който се явява не продължение на старата едноименна касова класика от 82 г., ами нейно предисловие. Лентата ни връща назад, за да ни обясни събитията довели до двусмисленото начало на филма от 82 г.

„The Thing“ (1982) е сред най-добрите филми на режисьора Джон Карпентър.

Снимайки увода той директно ни въвлича в една сцена, която е пълна загадка за зрителя. Така оставаме неосведомени за предшестващите събития, преди появата на американския изследователски екип на Антарктика. С течение на сюжетното действие постепенно разбираме, че преди появата на американския екип от учени, на ледения континент е имало норвежки екип, с който се е случило някакво нещастие. Така стигаме до заключението, че извънземното първо е нападнало норвежците, водени от Макрийди (Кърт Ръсел), но така и не научаваме точните обстоятелства около тяхната гибел.Не разбираме какво се е случило с трупа с прерязания врат, който откриват в норвежката база. Нито пък откъде се взима хеликоптерът от началната сцена, преследващ препускащото из снеговете хъски, нито пък коя е откачалката, която се опитва на всяка цена да застреля това куче. Тези въпроси, както и други, изникват в умовете на зрителите и изглежда, че Карпентър оставя историята достатъчно отворена, за да може спокойно да й бъде заснета предистория.

Тя следва плътно стила и линията заложени от първия филм, съспенсът държи адреналина във високи стойности от началото до края на лентата, режисирана от младия холандец Матиас ван Хайнинген.
Той ни представя норвежката експедиция, която попада случайно на сензационно откритие – непокътнати останки на извънземен космически кораб, който от 100 000 години стои заровен под арктическия лед, както и дълбоко замръзналия труп на извънземен нашественик, открит на няколко метра извън кораба. Пренасят организма в норвежката база, но за да бъде изследван е нужна експертизата на палеонтолог. Така и д-р Кейт Лойд, американски палеонтолог, е въвлечена в действието с надеждата, че тя ще внесе повече яснота около непознатия организъм, който успява да се съживи да избяга на свобода. Междувременно д-р Лойд открива доста тревожни факти – съществото може да асимилира погълнатата жертва и да придобие нейния вид. Това вдига градуса на напрежение в лагера, където вече всеки подозира всеки.